Архангелова Задушница

Дочуваш ли от горе тихите ми стъпки?
Усещаш ли на двете тъжни рози аромата?
Безсилни са ръцете ми изтръпнали
да те прегърнат.Няма път обратен.
Гласът ти във гранита е зазидан,
...

... пленени в снимката,очите ти мълчат.
А две сълзи до устните ми идват
да те припомнят и да загорчат.
Дали в небесния си път се спираш
-да видиш как изглеждам,как живея?
Аз само в огледалото те прекопирам
и с шепа снимки спомените грея.
Аз не нося много-две тъжни рози и разплакан стих.
И обещанието,че ще съм силна и ще мога
отсъствието ти да изплаквам тихо,
но да се радвам на живота и за тебе,
да съм добра към другите и в тежкия си ден
и да вярвам безрезервно във вълшебства,
за да не плачеш Там за мен ;(